обезправява

Речник на българския език

1. обезправява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезправява е производна форма на обезправявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезправява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезправява е производна форма на обезправявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезправява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезправява е производна форма на обезправявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).