обезправявало е

Речник на българския език

1. обезправявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезправявало е е производна форма на обезправявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезправявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезправявало е е производна форма на обезправявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезправявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезправявало е е производна форма на обезправявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).