обезправявал съм

Речник на българския език

1. обезправявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезправявал съм е производна форма на обезправявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обезправявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезправявал съм е производна форма на обезправявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. обезправявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезправявал съм е производна форма на обезправявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).