обезправявали

Речник на българския език

1. обезправявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезправявали е производна форма на обезправявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезправявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезправявали е производна форма на обезправявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обезправявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезправявали е производна форма на обезправявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обезправявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезправявали е производна форма на обезправявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).