обезправявал

Речник на българския език

1. обезправявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезправявал е производна форма на обезправявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезправявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезправявал е производна форма на обезправявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезправявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезправявал е производна форма на обезправявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезправявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезправявал е производна форма на обезправявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).