обезправявала си

Речник на българския език

1. обезправявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обезправявала си е производна форма на обезправявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезправявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обезправявала си е производна форма на обезправявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезправявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обезправявала си е производна форма на обезправявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).