обезправявал си

Речник на българския език

1. обезправявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезправявал си е производна форма на обезправявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезправявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезправявал си е производна форма на обезправявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обезправявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезправявал си е производна форма на обезправявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).