обезправявало си

Речник на българския език

1. обезправявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезправявало си е производна форма на обезправявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезправявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезправявало си е производна форма на обезправявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезправявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезправявало си е производна форма на обезправявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).