обезплътявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-п-лъ-тя-вам	обез-п-лъ-тя-ва-ме
2 лице	обез-п-лъ-тя-ваш	обез-п-лъ-тя-ва-те
3 лице	обез-п-лъ-тя-ва	обез-п-лъ-тя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-п-лъ-тя-вах	обез-п-лъ-тя-вах-ме
2 лице	обез-п-лъ-тя-ва	обез-п-лъ-тя-вах-те
3 лице	обез-п-лъ-тя-ва	обез-п-лъ-тя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-п-лъ-тя-вах	обез-п-лъ-тя-вах-ме
2 лице	обез-п-лъ-тя-ва-ше	обез-п-лъ-тя-вах-те
3 лице	обез-п-лъ-тя-ва-ше	обез-п-лъ-тя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезплътявал съм	обезплътявала съм	обезплътявало съм	обезплътявали сме
2 лице	обезплътявал си	обезплътявала си	обезплътявало си	обезплътявали сте
3 лице	обезплътявал е	обезплътявала е	обезплътявало е	обезплътявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях обезплътявал	бях обезплътявала	бях обезплътявало	бяхме обезплътявали
2 лице	беше обезплътявал	беше обезплътявала	беше обезплътявало	бяхте обезплътявали
3 лице	беше обезплътявал	беше обезплътявала	беше обезплътявало	бяха обезплътявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще обезплътявам	ще обезплътяваме
2 лице	ще обезплътяваш	ще обезплътявате
3 лице	ще обезплътява	ще обезплътяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм обезплътявал	ще съм обезплътявала	ще съм обезплътявало	ще сме обезплътявали
2 лице	ще си обезплътявал	ще си обезплътявала	ще си обезплътявало	ще сте обезплътявали
3 лице	ще е обезплътявал	ще е обезплътявала	ще е обезплътявало	ще са обезплътявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да обезплътявам	щяхме да обезплътяваме
2 лице	щеше да обезплътяваш	щяхте да обезплътявате
3 лице	щеше да обезплътява	щяха да обезплътяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм обезплътявал	щях да съм обезплътявала	щях да съм обезплътявало	щяхме да сме обезплътявали
2 лице	щеше да си обезплътявал	щеше да си обезплътявала	щеше да си обезплътявало	щяхте да сте обезплътявали
3 лице	щеше да е обезплътявал	щеше да е обезплътявала	щеше да е обезплътявало	щяха да са обезплътявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезплътявал съм	обезплътявала съм	обезплътявало съм	обезплътявали сме
2 лице	обезплътявал си	обезплътявала си	обезплътявало си	обезплътявали сте
3 лице	обез-п-лъ-тя-вал обезплътявал е	обез-п-лъ-тя-ва-ла обезплътявала е	обез-п-лъ-тя-ва-ло обезплътявало е	обез-п-лъ-тя-ва-ли обезплътявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезплътявал съм	обезплътявала съм	обезплътявало съм	обезплътявали сме
2 лице	обезплътявал си	обезплътявала си	обезплътявало си	обезплътявали сте
3 лице	обез-п-лъ-тя-вал обезплътявал е	обез-п-лъ-тя-ва-ла обезплътявала е	обез-п-лъ-тя-ва-ло обезплътявало е	обез-п-лъ-тя-ва-ли обезплътявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм обезплътявал	била съм обезплътявала	било съм обезплътявало	били сме обезплътявали
2 лице	бил си обезплътявал	била си обезплътявала	било си обезплътявало	били сте обезплътявали
3 лице	бил обезплътявал бил е обезплътявал	била обезплътявала била е обезплътявала	било обезплътявало било е обезплътявало	били обезплътявали били са обезплътявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да обезплътявам	щяла съм да обезплътявам	щяло съм да обезплътявам	щели сме да обезплътяваме
2 лице	щял си да обезплътяваш	щяла си да обезплътяваш	щяло си да обезплътяваш	щели сте да обезплътявате
3 лице	щял да обезплътява щял е да обезплътява	щяла да обезплътява щяла е да обезплътява	щяло да обезплътява щяло е да обезплътява	щели да обезплътяват щели са да обезплътяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм обезплътявал	щяла съм да съм обезплътявала	щяло съм да съм обезплътявало	щели сме да сме обезплътявали
2 лице	щял си да си обезплътявал	щяла си да си обезплътявала	щяло си да си обезплътявало	щели сте да сте обезплътявали
3 лице	щял да е обезплътявал щял е да е обезплътявал	щяла да е обезплътявала щяла е да е обезплътявала	щяло да е обезплътявало щяло е да е обезплътявало	щели да са обезплътявали щели са да са обезплътявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих обезплътявал	бих обезплътявала	бих обезплътявало	бихме обезплътявали
2 лице	би обезплътявал	би обезплътявала	би обезплътявало	бихте обезплътявали
3 лице	би обезплътявал	би обезплътявала	би обезплътявало	биха обезплътявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
обез-п-лъ-тя-вай	обез-п-лъ-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		обез-п-лъ-тя-ван
		непълен член	обез-п-лъ-тя-ва-ния
		пълен член	обез-п-лъ-тя-ва-ни-ят
	женски род		обез-п-лъ-тя-ва-на
		членувано	обез-п-лъ-тя-ва-на-та
	среден род		обез-п-лъ-тя-ва-но
		членувано	обез-п-лъ-тя-ва-но-то
множествено число			обез-п-лъ-тя-ва-ни
		членувано	обез-п-лъ-тя-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-п-лъ-тя-вал
		непълен член	обез-п-лъ-тя-ва-лия
		пълен член	обез-п-лъ-тя-ва-ли-ят
	женски род		обез-п-лъ-тя-ва-ла
		членувано	обез-п-лъ-тя-ва-ла-та
	среден род		обез-п-лъ-тя-ва-ло
		членувано	обез-п-лъ-тя-ва-ло-то
множествено число			обез-п-лъ-тя-ва-ли
		членувано	обез-п-лъ-тя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	обез-п-лъ-тя-вал
	женски род	обез-п-лъ-тя-ва-ла
	среден род	обез-п-лъ-тя-ва-ло
множествено число		обез-п-лъ-тя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-п-лъ-тя-ващ
		непълен член	обез-п-лъ-тя-ва-щия
		пълен член	обез-п-лъ-тя-ва-щи-ят
	женски род		обез-п-лъ-тя-ва-ща
		членувано	обез-п-лъ-тя-ва-ща-та
	среден род		обез-п-лъ-тя-ва-що
		членувано	обез-п-лъ-тя-ва-що-то
множествено число			обез-п-лъ-тя-ва-щи
		членувано	обез-п-лъ-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-п-лъ-тя-вай-ки