беше обезплътявал

Речник на българския език

1. беше обезплътявал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше обезплътявал е производна форма на обезплътявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше обезплътявал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше обезплътявал е производна форма на обезплътявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).