бил е обезплътявал

Речник на българския език

1. бил е обезплътявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обезплътявал е производна форма на обезплътявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).