щял е да обезплътява

Речник на българския език

1. щял е да обезплътява — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да обезплътява е производна форма на обезплътявам (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).