обезплътявал съм

Речник на българския език

1. обезплътявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезплътявал съм е производна форма на обезплътявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обезплътявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезплътявал съм е производна форма на обезплътявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. обезплътявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезплътявал съм е производна форма на обезплътявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).