щяло е да е обезплътявало

Речник на българския език

1. щяло е да е обезплътявало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е обезплътявало е производна форма на обезплътявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).