обезплътявало е

Речник на българския език

1. обезплътявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезплътявало е е производна форма на обезплътявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезплътявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезплътявало е е производна форма на обезплътявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезплътявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезплътявало е е производна форма на обезплътявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).