обезплътявала е

Речник на българския език

1. обезплътявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезплътявала е е производна форма на обезплътявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезплътявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезплътявала е е производна форма на обезплътявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезплътявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезплътявала е е производна форма на обезплътявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).