беше обезплътявало

Речник на българския език

1. беше обезплътявало — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше обезплътявало е производна форма на обезплътявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше обезплътявало — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше обезплътявало е производна форма на обезплътявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).