обезплътява

Речник на българския език

1. обезплътява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезплътява е производна форма на обезплътявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезплътява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезплътява е производна форма на обезплътявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезплътява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезплътява е производна форма на обезплътявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).