обезкостя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-кос-тя	обез-кос-тим
2 лице	обез-кос-тиш	обез-кос-ти-те
3 лице	обез-кос-ти	обез-кос-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-кос-тих	обез-кос-тих-ме
2 лице	обез-кос-ти	обез-кос-тих-те
3 лице	обез-кос-ти	обез-кос-ти-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез-кос-тях	обез-кос-тях-ме
2 лице	обез-кос-те-ше	обез-кос-тях-те
3 лице	обез-кос-те-ше	обез-кос-тя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезкостил съм	обезкостила съм	обезкостило съм	обезкостили сме
2 лице	обезкостил си	обезкостила си	обезкостило си	обезкостили сте
3 лице	обезкостил е	обезкостила е	обезкостило е	обезкостили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях обезкостил	бях обезкостила	бях обезкостило	бяхме обезкостили
2 лице	беше обезкостил	беше обезкостила	беше обезкостило	бяхте обезкостили
3 лице	беше обезкостил	беше обезкостила	беше обезкостило	бяха обезкостили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще обезкостя	ще обезкостим
2 лице	ще обезкостиш	ще обезкостите
3 лице	ще обезкости	ще обезкостят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм обезкостил	ще съм обезкостила	ще съм обезкостило	ще сме обезкостили
2 лице	ще си обезкостил	ще си обезкостила	ще си обезкостило	ще сте обезкостили
3 лице	ще е обезкостил	ще е обезкостила	ще е обезкостило	ще са обезкостили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да обезкостя	щяхме да обезкостим
2 лице	щеше да обезкостиш	щяхте да обезкостите
3 лице	щеше да обезкости	щяха да обезкостят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм обезкостил	щях да съм обезкостила	щях да съм обезкостило	щяхме да сме обезкостили
2 лице	щеше да си обезкостил	щеше да си обезкостила	щеше да си обезкостило	щяхте да сте обезкостили
3 лице	щеше да е обезкостил	щеше да е обезкостила	щеше да е обезкостило	щяха да са обезкостили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезкостял съм	обезкостяла съм	обезкостяло съм	обезкостели сме
2 лице	обезкостял си	обезкостяла си	обезкостяло си	обезкостели сте
3 лице	обез-кос-тял обезкостял е	обез-кос-тя-ла обезкостяла е	обез-кос-тя-ло обезкостяло е	обез-кос-те-ли обезкостели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезкостил съм	обезкостила съм	обезкостило съм	обезкостили сме
2 лице	обезкостил си	обезкостила си	обезкостило си	обезкостили сте
3 лице	обез-кос-тил обезкостил е	обез-кос-ти-ла обезкостила е	обез-кос-ти-ло обезкостило е	обез-кос-ти-ли обезкостили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм обезкостил	била съм обезкостила	било съм обезкостило	били сме обезкостили
2 лице	бил си обезкостил	била си обезкостила	било си обезкостило	били сте обезкостили
3 лице	бил обезкостил бил е обезкостил	била обезкостила била е обезкостила	било обезкостило било е обезкостило	били обезкостили били са обезкостили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да обезкостя	щяла съм да обезкостя	щяло съм да обезкостя	щели сме да обезкостим
2 лице	щял си да обезкостиш	щяла си да обезкостиш	щяло си да обезкостиш	щели сте да обезкостите
3 лице	щял да обезкости щял е да обезкости	щяла да обезкости щяла е да обезкости	щяло да обезкости щяло е да обезкости	щели да обезкостят щели са да обезкостят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм обезкостил	щяла съм да съм обезкостила	щяло съм да съм обезкостило	щели сме да сме обезкостили
2 лице	щял си да си обезкостил	щяла си да си обезкостила	щяло си да си обезкостило	щели сте да сте обезкостили
3 лице	щял да е обезкостил щял е да е обезкостил	щяла да е обезкостила щяла е да е обезкостила	щяло да е обезкостило щяло е да е обезкостило	щели да са обезкостили щели са да са обезкостили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих обезкостил	бих обезкостила	бих обезкостило	бихме обезкостили
2 лице	би обезкостил	би обезкостила	би обезкостило	бихте обезкостили
3 лице	би обезкостил	би обезкостила	би обезкостило	биха обезкостили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
обез-кос-ти	обез-кос-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		обез-кос-тен
		непълен член	обез-кос-те-ния
		пълен член	обез-кос-те-ни-ят
	женски род		обез-кос-те-на
		членувано	обез-кос-те-на-та
	среден род		обез-кос-те-но
		членувано	обез-кос-те-но-то
множествено число			обез-кос-те-ни
		членувано	обез-кос-те-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез-кос-тил
		непълен член	обез-кос-ти-лия
		пълен член	обез-кос-ти-ли-ят
	женски род		обез-кос-ти-ла
		членувано	обез-кос-ти-ла-та
	среден род		обез-кос-ти-ло
		членувано	обез-кос-ти-ло-то
множествено число			обез-кос-ти-ли
		членувано	обез-кос-ти-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	обез-кос-тял
	женски род	обез-кос-тя-ла
	среден род	обез-кос-тя-ло
множествено число		обез-кос-те-ли