бил е обезкостил

Речник на българския език

1. бил е обезкостил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е обезкостил е производна форма на обезкостя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).