обезкости

Речник на българския език

1. обезкости — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезкости е производна форма на обезкостя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезкости — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезкости е производна форма на обезкостя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезкости — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезкости е производна форма на обезкостя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезкости — повелително наклонение, ед. ч.

обезкости е производна форма на обезкостя (повелително наклонение, ед. ч.).