обезкостил
1.
обезкостил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обезкостил
е производна форма
на обезкостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обезкостил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обезкостил
е производна форма
на обезкостя (мин. деят. св. прич. м. р.).