обезкостил

Речник на българския език

1. обезкостил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезкостил е производна форма на обезкостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезкостил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезкостил е производна форма на обезкостя (мин. деят. св. прич. м. р.).