обезкостяла

Речник на българския език

1. обезкостяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезкостяла е производна форма на обезкостя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезкостяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезкостяла е производна форма на обезкостя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).