обезкостила

Речник на българския език

1. обезкостила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезкостила е производна форма на обезкостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезкостила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезкостила е производна форма на обезкостя (мин. деят. св. прич. ж. р.).