обезкостял

Речник на българския език

1. обезкостял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезкостял е производна форма на обезкостя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезкостял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезкостял е производна форма на обезкостя (мин. деят. несв. прич. м. р.).