обезкостила е

Речник на българския език

1. обезкостила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезкостила е е производна форма на обезкостя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезкостила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезкостила е е производна форма на обезкостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).