обезкостили

Речник на българския език

1. обезкостили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезкостили е производна форма на обезкостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезкостили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезкостили е производна форма на обезкостя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).