наплюя

Речник на българския език

наплю̀я преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

наплю̀еш, мин. св. наплю̀х, мин. прич. наплю̀л, св.вж. наплювам.

Грешни изписвания (3)

  • наплюъ
  • нъплюъ
  • нъплюя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице нап-люя нап-лю-ем
2 лице нап-лю-еш нап-лю-е-те
3 лице нап-люе нап-лю-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице нап-люх нап-люх-ме
2 лице нап-лю нап-люх-те
3 лице нап-лю нап-лю-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице нап-лю-ех нап-лю-ех-ме
2 лице нап-лю-е-ше нап-лю-ех-те
3 лице нап-лю-е-ше нап-лю-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплюл съм наплюла съм наплюло съм наплюли сме
2 лице наплюл си наплюла си наплюло си наплюли сте
3 лице наплюл е наплюла е наплюло е наплюли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наплюл бях наплюла бях наплюло бяхме наплюли
2 лице беше наплюл беше наплюла беше наплюло бяхте наплюли
3 лице беше наплюл беше наплюла беше наплюло бяха наплюли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наплюя ще наплюем
2 лице ще наплюеш ще наплюете
3 лице ще наплюе ще наплюят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наплюл ще съм наплюла ще съм наплюло ще сме наплюли
2 лице ще си наплюл ще си наплюла ще си наплюло ще сте наплюли
3 лице ще е наплюл ще е наплюла ще е наплюло ще са наплюли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наплюя щяхме да наплюем
2 лице щеше да наплюеш щяхте да наплюете
3 лице щеше да наплюе щяха да наплюят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наплюл щях да съм наплюла щях да съм наплюло щяхме да сме наплюли
2 лице щеше да си наплюл щеше да си наплюла щеше да си наплюло щяхте да сте наплюли
3 лице щеше да е наплюл щеше да е наплюла щеше да е наплюло щяха да са наплюли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплюел съм наплюела съм наплюело съм наплюели сме
2 лице наплюел си наплюела си наплюело си наплюели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наплюл съм наплюла съм наплюло съм наплюли сме
2 лице наплюл си наплюла си наплюло си наплюли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наплюл била съм наплюла било съм наплюло били сме наплюли
2 лице бил си наплюл била си наплюла било си наплюло били сте наплюли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наплюя щяла съм да наплюя щяло съм да наплюя щели сме да наплюем
2 лице щял си да наплюеш щяла си да наплюеш щяло си да наплюеш щели сте да наплюете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наплюл щяла съм да съм наплюла щяло съм да съм наплюло щели сме да сме наплюли
2 лице щял си да си наплюл щяла си да си наплюла щяло си да си наплюло щели сте да сте наплюли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наплюл бих наплюла бих наплюло бихме наплюли
2 лице би наплюл би наплюла би наплюло бихте наплюли
3 лице би наплюл би наплюла би наплюло биха наплюли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нап-люй нап-люй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род нап-лют
непълен член нап-лю-тия
пълен член нап-лю-ти-ят
женски род нап-лю-та
членувано нап-лю-та-та
среден род нап-лю-то
членувано нап-лю-то-то
множествено число нап-лю-ти
членувано нап-лю-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-люл
непълен член нап-лю-лия
пълен член нап-лю-ли-ят
женски род нап-лю-ла
членувано нап-лю-ла-та
среден род нап-лю-ло
членувано нап-лю-ло-то
множествено число нап-лю-ли
членувано нап-лю-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нап-лю-ел
женски род нап-лю-е-ла
среден род нап-лю-е-ло
множествено число нап-лю-е-ли