щяла съм да наплюя

Речник на българския език

1. щяла съм да наплюя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да наплюя е производна форма на наплюя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).