наплюл си

Речник на българския език

1. наплюл си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наплюл си е производна форма на наплюя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наплюл си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наплюл си е производна форма на наплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).