щяло да наплюе

Речник на българския език

1. щяло да наплюе — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да наплюе е производна форма на наплюя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).