щял съм да наплюя

Речник на българския език

1. щял съм да наплюя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да наплюя е производна форма на наплюя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).