наплюл съм

Речник на българския език

1. наплюл съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наплюл съм е производна форма на наплюя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наплюл съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наплюл съм е производна форма на наплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).