наплюеше

Речник на българския език

1. наплюеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

наплюеше е производна форма на наплюя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. наплюеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

наплюеше е производна форма на наплюя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).