щял е да наплюе

Речник на българския език

1. щял е да наплюе — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да наплюе е производна форма на наплюя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).