щяла е да наплюе

Речник на българския език

1. щяла е да наплюе — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да наплюе е производна форма на наплюя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).