наплюел

Речник на българския език

1. наплюел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наплюел е производна форма на наплюя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наплюел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наплюел е производна форма на наплюя (мин. деят. несв. прич. м. р.).