набелвам

Речник на българския език

набѐлвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

набѐлваш, несв. и набѐля, св.; какво. Беля в достатъчно количество. Набелих два килограма картофи.

Грешни изписвания (3)

  • набелвъм
  • нъбелвам
  • нъбелвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-бел-вам на-бел-ва-ме
2 лице на-бел-ваш на-бел-ва-те
3 лице на-бел-ва на-бел-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-бел-вах на-бел-вах-ме
2 лице на-бел-ва на-бел-вах-те
3 лице на-бел-ва на-бел-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-бел-вах на-бел-вах-ме
2 лице на-бел-ва-ше на-бел-вах-те
3 лице на-бел-ва-ше на-бел-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набелвал съм набелвала съм набелвало съм набелвали сме
2 лице набелвал си набелвала си набелвало си набелвали сте
3 лице набелвал е набелвала е набелвало е набелвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях набелвал бях набелвала бях набелвало бяхме набелвали
2 лице беше набелвал беше набелвала беше набелвало бяхте набелвали
3 лице беше набелвал беше набелвала беше набелвало бяха набелвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще набелвам ще набелваме
2 лице ще набелваш ще набелвате
3 лице ще набелва ще набелват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм набелвал ще съм набелвала ще съм набелвало ще сме набелвали
2 лице ще си набелвал ще си набелвала ще си набелвало ще сте набелвали
3 лице ще е набелвал ще е набелвала ще е набелвало ще са набелвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да набелвам щяхме да набелваме
2 лице щеше да набелваш щяхте да набелвате
3 лице щеше да набелва щяха да набелват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм набелвал щях да съм набелвала щях да съм набелвало щяхме да сме набелвали
2 лице щеше да си набелвал щеше да си набелвала щеше да си набелвало щяхте да сте набелвали
3 лице щеше да е набелвал щеше да е набелвала щеше да е набелвало щяха да са набелвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набелвал съм набелвала съм набелвало съм набелвали сме
2 лице набелвал си набелвала си набелвало си набелвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набелвал съм набелвала съм набелвало съм набелвали сме
2 лице набелвал си набелвала си набелвало си набелвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм набелвал била съм набелвала било съм набелвало били сме набелвали
2 лице бил си набелвал била си набелвала било си набелвало били сте набелвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да набелвам щяла съм да набелвам щяло съм да набелвам щели сме да набелваме
2 лице щял си да набелваш щяла си да набелваш щяло си да набелваш щели сте да набелвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм набелвал щяла съм да съм набелвала щяло съм да съм набелвало щели сме да сме набелвали
2 лице щял си да си набелвал щяла си да си набелвала щяло си да си набелвало щели сте да сте набелвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих набелвал бих набелвала бих набелвало бихме набелвали
2 лице би набелвал би набелвала би набелвало бихте набелвали
3 лице би набелвал би набелвала би набелвало биха набелвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-бел-вай на-бел-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-бел-ван
непълен член на-бел-ва-ния
пълен член на-бел-ва-ни-ят
женски род на-бел-ва-на
членувано на-бел-ва-на-та
среден род на-бел-ва-но
членувано на-бел-ва-но-то
множествено число на-бел-ва-ни
членувано на-бел-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-бел-вал
непълен член на-бел-ва-лия
пълен член на-бел-ва-ли-ят
женски род на-бел-ва-ла
членувано на-бел-ва-ла-та
среден род на-бел-ва-ло
членувано на-бел-ва-ло-то
множествено число на-бел-ва-ли
членувано на-бел-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-бел-вал
женски род на-бел-ва-ла
среден род на-бел-ва-ло
множествено число на-бел-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род на-бел-ващ
непълен член на-бел-ва-щия
пълен член на-бел-ва-щи-ят
женски род на-бел-ва-ща
членувано на-бел-ва-ща-та
среден род на-бел-ва-що
членувано на-бел-ва-що-то
множествено число на-бел-ва-щи
членувано на-бел-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на-бел-вай-ки