набелвало

Речник на българския език

1. набелвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набелвало е производна форма на набелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набелвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набелвало е производна форма на набелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. набелвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

набелвало е производна форма на набелвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. набелвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набелвало е производна форма на набелвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).