набелвал си

Речник на българския език

1. набелвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набелвал си е производна форма на набелвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. набелвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набелвал си е производна форма на набелвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. набелвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набелвал си е производна форма на набелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).