набелваха

Речник на българския език

1. набелваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набелваха е производна форма на набелвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набелваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

набелваха е производна форма на набелвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).