набелвали

Речник на българския език

1. набелвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

набелвали е производна форма на набелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набелвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набелвали е производна форма на набелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. набелвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набелвали е производна форма на набелвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. набелвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

набелвали е производна форма на набелвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).