набелвал съм

Речник на българския език

1. набелвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набелвал съм е производна форма на набелвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. набелвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набелвал съм е производна форма на набелвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. набелвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набелвал съм е производна форма на набелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).