набелва

Речник на българския език

1. набелва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

набелва е производна форма на набелвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. набелва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набелва е производна форма на набелвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. набелва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набелва е производна форма на набелвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).