набелвал е

Речник на българския език

1. набелвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набелвал е е производна форма на набелвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набелвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набелвал е е производна форма на набелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набелвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набелвал е е производна форма на набелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).