набелвахте

Речник на българския език

1. набелвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

набелвахте е производна форма на набелвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. набелвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

набелвахте е производна форма на набелвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).