набелвала

Речник на българския език

1. набелвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набелвала е производна форма на набелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набелвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набелвала е производна форма на набелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. набелвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

набелвала е производна форма на набелвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. набелвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

набелвала е производна форма на набелвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).