кикотя се

Речник на българския език

кико̀тя се — непреходен глагол от несвършен вид (тип 173ii)

Значение

кико̀тиш се, мин. св. кико̀тих се, мин. прич. кико̀тил се, несв. Разг. Смея се високо, свободно или неприлично.

Грешни изписвания (1)

кекотя се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	ки-ко-тя	ки-ко-тим
2 лице	ки-ко-тиш	ки-ко-ти-те
3 лице	ки-ко-ти	ки-ко-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	ки-ко-тих	ки-ко-тих-ме
2 лице	ки-ко-ти	ки-ко-тих-те
3 лице	ки-ко-ти	ки-ко-ти-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	ки-ко-тех	ки-ко-тех-ме
2 лице	ки-ко-те-ше	ки-ко-тех-те
3 лице	ки-ко-те-ше	ки-ко-те-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	кикотил съм	кикотила съм	кикотило съм	кикотили сме
2 лице	кикотил си	кикотила си	кикотило си	кикотили сте
3 лице	кикотил е	кикотила е	кикотило е	кикотили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бях кикотил	бях кикотила	бях кикотило	бяхме кикотили
2 лице	беше кикотил	беше кикотила	беше кикотило	бяхте кикотили
3 лице	беше кикотил	беше кикотила	беше кикотило	бяха кикотили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще кикотя	ще кикотим
2 лице	ще кикотиш	ще кикотите
3 лице	ще кикоти	ще кикотят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	ще съм кикотил	ще съм кикотила	ще съм кикотило	ще сме кикотили
2 лице	ще си кикотил	ще си кикотила	ще си кикотило	ще сте кикотили
3 лице	ще е кикотил	ще е кикотила	ще е кикотило	ще са кикотили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да кикотя	щяхме да кикотим
2 лице	щеше да кикотиш	щяхте да кикотите
3 лице	щеше да кикоти	щяха да кикотят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щях да съм кикотил	щях да съм кикотила	щях да съм кикотило	щяхме да сме кикотили
2 лице	щеше да си кикотил	щеше да си кикотила	щеше да си кикотило	щяхте да сте кикотили
3 лице	щеше да е кикотил	щеше да е кикотила	щеше да е кикотило	щяха да са кикотили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	кикотел съм	кикотела съм	кикотело съм	кикотели сме
2 лице	кикотел си	кикотела си	кикотело си	кикотели сте
3 лице	ки-ко-тел кикотел е	ки-ко-те-ла кикотела е	ки-ко-те-ло кикотело е	ки-ко-те-ли кикотели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	кикотил съм	кикотила съм	кикотило съм	кикотили сме
2 лице	кикотил си	кикотила си	кикотило си	кикотили сте
3 лице	ки-ко-тил кикотил е	ки-ко-ти-ла кикотила е	ки-ко-ти-ло кикотило е	ки-ко-ти-ли кикотили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бил съм кикотил	била съм кикотила	било съм кикотило	били сме кикотили
2 лице	бил си кикотил	била си кикотила	било си кикотило	били сте кикотили
3 лице	бил кикотил бил е кикотил	била кикотила била е кикотила	било кикотило било е кикотило	били кикотили били са кикотили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да кикотя	щяла съм да кикотя	щяло съм да кикотя	щели сме да кикотим
2 лице	щял си да кикотиш	щяла си да кикотиш	щяло си да кикотиш	щели сте да кикотите
3 лице	щял да кикоти щял е да кикоти	щяла да кикоти щяла е да кикоти	щяло да кикоти щяло е да кикоти	щели да кикотят щели са да кикотят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да съм кикотил	щяла съм да съм кикотила	щяло съм да съм кикотило	щели сме да сме кикотили
2 лице	щял си да си кикотил	щяла си да си кикотила	щяло си да си кикотило	щели сте да сте кикотили
3 лице	щял да е кикотил щял е да е кикотил	щяла да е кикотила щяла е да е кикотила	щяло да е кикотило щяло е да е кикотило	щели да са кикотили щели са да са кикотили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бих кикотил	бих кикотила	бих кикотило	бихме кикотили
2 лице	би кикотил	би кикотила	би кикотило	бихте кикотили
3 лице	би кикотил	би кикотила	би кикотило	биха кикотили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
ки-ко-ти	ки-ко-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		ки-ко-тил
		непълен член	ки-ко-ти-лия
		пълен член	ки-ко-ти-ли-ят
	женски род		ки-ко-ти-ла
	женски род	членувано	ки-ко-ти-ла-та
	среден род		ки-ко-ти-ло
	среден род	членувано	ки-ко-ти-ло-то
множествено число			ки-ко-ти-ли
множествено число		членувано	ки-ко-ти-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	ки-ко-тел
	женски род	ки-ко-те-ла
	среден род	ки-ко-те-ло
множествено число		ки-ко-те-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		ки-ко-тещ
		непълен член	ки-ко-те-щия
		пълен член	ки-ко-те-щи-ят
	женски род		ки-ко-те-ща
	женски род	членувано	ки-ко-те-ща-та
	среден род		ки-ко-те-що
	среден род	членувано	ки-ко-те-що-то
множествено число			ки-ко-те-щи
множествено число		членувано	ки-ко-те-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ки-ко-тей-ки

Връзки

Вход