кикотила

Речник на българския език

1. кикотила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кикотила е производна форма на кикотя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кикотила — мин. деят. св. прич. ж. р.

кикотила е производна форма на кикотя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).