смях

Речник на българския език

1. смях съществително име, мъжки род (тип 2) редактиране

Значение

смехът, смеха, мн. смехове, (два) смяха, м.
1. Характерни звуци у човека като израз на радост, удоволствие и др. , придружени от издишни движения и гримаса на лицето.
2. Присмех, насмешка. Ставам за смях на хората.
Вземам на смях (някого). — Подигравам се, присмивам се.
Издува ме на смях. — Много ми е смешно, но се сдържам.

Грешни изписвания (1)

  • смъх

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смях
непълен член сме-ха
пълен член сме-хът
мн.ч. сме-хо-ве
членувано сме-хо-ве-те
бройна форма смя-ха
звателна форма

2. смях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

смях е производна форма на смея (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).